Парка

Заглавие: Re: Парка Сря Яну 25, 2012 6:05 pm

Самотата , депресията , миналото , накараха Кая да се премести . Тя иска да започне отначало , иска да забрави миналото си и никога вече да не си спомни за него . Но въпреки всичко , тя знае , че това е трудно . Не е лесно да забрави 17 години от живота си.
-Всичко ще е различно!- казва си момичето , макар да не го вярва .
Ами ако пак се объркат нещата , ами ако пак трябва да избяга . Ако трябва да се раздели с приятелите си отново , ако си намери такива . Трудно е да затвори очи и да се престори , че това никога не се е случвало .
''Депресията ли ме доведе до тук ?'' пита се непрекъснато Кая , но никога не намира отговора на въпроса си .
Дали ще се променят нещата , ще се разбере след време . Дали ще забрави , това също не се знае , но само едно може да се каже и то е , че тя ще продължи напред .
Кая се настани в къщата си и веднага излезе.Обича да е само , не обича особено много компанията на други хора или по - точно на напудрени кукли . Винаги , навсякъде , където и да си, има поне едно момиче , което е голяма работа , но всъщност като го опознаеш е нищо новече от теб .
Кая затвори вратата след себе си и тръгна на някъде . Всичко е ново за нея , трябва да разгледа поне мястото където трябва да остане . Трябва да намери места , на които ще може да е сама , сама със себе си без никой друг .
Момичето трудно допуска хора до себе си .
Тръгна . С всяка своя изминала крачка , тя се отдалечава . Мислите й нахлуват , неканени . Мислите й за минаото отново се завръщат , но тя се опитва да ги изтрие от главата си .
Стигна до един парк , доста необичаен парк .
Както иска , нещо ново .
Появи се вятър , който развя косата й , която се развя на различните посоки .
Момичето тръгна отново .
Върви без да спира и най- накрая стигна до място , на което може да остане сама.
Извади от малката си чантичка кутия с цигари и запали една .

Заглавие: Re: Парка Чет Яну 26, 2012 3:34 pm

Бе рано сутрин и в къщата повечето момчета още спяха.Хенри стана и се запъти към банята да се оправи.след това си служи дрехите за джогинк и слезе в долу.Излезе навън и още преди да тръгне си сложи слушалките.слезе по тротоара и се насочи към парка където всеки ден бягаше по няколко километра.
Бе изминала една година от както бе тук и много неща се случиха и добри и лоши.Мислите му витаеха в главата докато той бягаше той по този начин решава някои от проблемите си.Въздуха бе свеж и леко хладен,но той не му обръщаше голямо внимание защото докато тичаше му ставаше топло.Та да се върнем на него.Сутрин по това време в парка можеха да се видят колежаните които излизаха да тичат,някои от тях бяха по няколко човека и си говореха докато тичаха.Докато Хенри обичаше да тича сам като така си проясняваше главата.Парка бе доста по необичаен и различен от всички останали кой знае защо.Та той продължаваше да тича и да кима с глава на други като него които ставаха в ранните часове да потичат и да подишат чист въздух.Когато бе още в Калифорния обичаше да тича по брега и морския бриз да го разведрява още от рано,след това се връщаше в тях хапваше набързо взимаше сърфа си и заедно с приятели слизаха на плажа и там им минаваше почти целият ден в яхване на големите вълни.Той дори се бе състезавал и на шампионата в Хавай и за малко да спечели до докато бе да дъската загуби равновесие и падна във водата.Както и да е той не съжалява а даже напротив това бе ценна възможност за него да види истински професионали на живо.Той се усмихна докато тичаше и продължи напред.По едно време се спря да си почине малко и да пийне вода от бутилката която бе взел със себе си.Докато си почиваше усети цигареният дим и се огледа наоколо и видя някакво момиче да пуши до близкото дърво.той свали слушалките си.
-Добро утро.Не е ли малко рано за това -поздрави я той и докато стоеше в единия край на алеята.

Заглавие: Re: Парка Чет Яну 26, 2012 7:46 pm

Мислите на Кая я завладяват . Защо точно , за което не иска да мисли , точно то винаги е в главата й . Нищо не може да й помогне да се избави от миналото .
Цигарата на Кая, докасва устните й .
Момичето чува някакъв глас . Гласът пронизва мислите й , но тя не е сигурна какъв е този глас . Дали е нещо от ума й или наистина някой и говори .
Кая се огледа и първоначално не видя нищо около себе си , но после се огледа по-добре и забеляза някакво момче , която седи до съседното дърво .
Кая махна едната си слушалка и го погледна .
-На мен ли говориш ? - попита тя , защото не е сигурно , дали наистина говори на нея . Това е странно , Кая почти не общува с никого , дори не говори . Тя е прекалено затворена в себе си , но нали сега започва ''новото начало'' или поне се надява то да започне . Нов живор , нови приятели , ново непознато място.
Кая не обича осодено много компанията на някой непознат , отскоро .
Била е най-известна в училището си , в града , в който е живяла , но нещата се променят , наложи й се да замине , да дойде тук , за да учи , или за да разбере някой истини . От тогава , тя не споделя с никого , не общува с много от приятелите си , дори вече не иска да ги вижда , иска да ги забрави и да продължи напред , да намери нови .. Да започне нов живот . Тя е самотна , но не смее да го покаже , не иска хората да разберат за миналото й , всъщност като се замисли ,няма как и какво толкова да разберат .. Нещата са личнии няма откъде да разберат за тях .
-Би ли повторил това , което каза , ако се е отнасяло за мен ? - каза Кая на момчето . Обърна си леко главата настрани и го погледна .

Заглавие: Re: Парка Пет Яну 27, 2012 3:42 pm

Хенри сложи слушалките на врата си и леко се приближи до момичето което стоеше и го гледаше.
-Казах одбро утро и те попитах не е малко рано за да пушиш-каза той като вече бе от страната на момичето и я гледаше.
По край тях минаваха и други бегачи които кимаха и продължаваха напред без да му мислят много
-Аз съм Хенри-представи се той на момичето и протегна ръката си за да се здрависат.Тя определено бе доста интересна за разлика от останалите момичета които познава.
Та както и да е
-Нова ли си не съм те виждал до сега-продължи разговора той като леко изпъна ръцете си за загрявка и клекна един два пъти ей така.
Наоколо се размириса на цигарен дим.Хенри погледна нагоре към небето и разбра че деня можеше да е хубав и идеален за отбора по лакрос.
След това се извърна към момичето и зачака отговора и.

Заглавие: Re: Парка Пет Яну 27, 2012 4:08 pm

-Не мисля , че има определено време , в което да се пуши - отвърна Кая на зададения й въпрос . -Да нова съм , за жалост , но все пак се надявам на по-хубав живот от предишния си . - допълни тя.
Лек вятър излезе . Косата на й попадна пред очите й. Покриги .
Тя повдигна дясната си ръка , която е опряла до земята , за да премахне косата от лицето си.
-Хората тук , наистина трянират много ! -каза момичето и отново допря цигарата до устните си .
Кая извади от джоба на якето си , една малка кутийка с цигари . Отвори я , огледа ги и извади още една . Остви кутията върху листата, които бяха до нея .
-Ако искаш вземи си !- каза тя , обръщайки се към непознатия .
-Е не рабрах името ти , или поне не го чух . - допълни тя и се усмихна .
Мислите вече ги няма . Момичето започна да чувства свободата си , чувства се свободно да прави какво то си поиска , но знае че няма да е за дълго . Знае , че не след дълго отново миналото й ще нахлуе пред очите й , и тя ще си спомни всичко отново . Кая не иска да мисли , не иска да пропилява времето , в което се разсейва от някой неща .

Заглавие: Re: Парка Съб Яну 28, 2012 8:25 pm

Той я погледна и се учуди леко
-Името ми е Хенри-повтори той и я погледна
-Така е повечето от тях тренират някой спорт.Споко ще свикнеш и сигурно ще си намериш доста приятели.Тук за всеки има по нещо-отвърна той и се засмя леко и след това от пи малко от водата.
-Всичко наред ли е не ми се виждаш добре-каза той на момичето
Тя изглеждаше някак странно.
-Ще се оправиш това място променя хората-отвърна той и я погледна
След това седна на пейката която бе то тях и леко се разтегна на нея.
-За какво си мислиш толкова много-попита той изведнъж

Заглавие: Re: Парка Сря Фев 08, 2012 10:46 am

Кая изобщо не мисли за приятели , изобщо не й пука за тях .. Няколко човека , на който дори не знае дали може да им вярва .
-Не ми пука особено за ''приятелите'' дори и да съм сама .. Какво толкова ? Не е толкова лошо , особено с моето минало .- усмихна се момичето и продължи да дърпа от цигарата си .
-Много съм си добре даже ! - каза тя и отново се усмихна .
В обстановката се появи лек вятър , който не е по вкуса на момичето . Мрази вятър, мрази всичко , което разваля косата й , макар че и за нея не й пука особено много в момента .
Толкова нещо има в ума си , че не й е само до косата . Преди да , но вече не . Всеки се променя , рано или късно . Не е ли така ? Новите неща , не винаги са най-правилните . Всеки си мисли , че като отиде някъде другата и ще започне отначало , че никой няма да разбере за миналота му , но не е така , все ще се намери някой , който ще разбере всичко или поне нещо и ще се възползва от това . Не може да се има вяра на всеки или поне винаги трябва да имаш едно на ум.